3.10.2010 г., 7:30

Лабиринт

836 0 16

 

Не съм написал нищо. Нищо ново.

И този ден така го пропилях.

На бедното ми поетично слово

опашката така и не видях.

 

 

Из дебрите на лабиринта сложен

изгубих я таз нишка от коноп

и щурам се като пастир безбожен,

изправен пред библейския потоп.

 

 

Спасителния изход не намирам,

но в сянката на каменния зид,

пред залеза на този ден съзирам

лъча на поетичния ми гид.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...