Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо,
изсипва се като просо,
и слънчев смях стените стърже,
и въздухът е с вкус на сол.
Ти чувстваш ли се победител?
Да спорим е излишно – знам.
Поел по пътя към звездите,
човек е съвършено сам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация