Apr 8, 2021, 7:45 AM  

Лабиринт из млечния път 

  Poetry » Other
589 11 15

ЛАБИРИНТ ИЗ МЛЕЧНИЯ ПЪТ

 

Когато пролетта проплаче

в проскубания листопад,

реката губера му влачи

и няма връщане назад,

и времето се ниже бързо,

изсипва се като просо,

и слънчев смях стените стърже,

и въздухът е с вкус на сол.

 

Ти чувстваш ли се победител?

Да  спорим е излишно – знам.

Поел по пътя към звездите,

човек е съвършено сам.

И няма кой да го изпрати,

и нито да го придружи –

роднина, враг или приятел,

изрекли купища лъжи...

 

Брегът тогава е различен.

Дали да драснеш кръстен знак

на всичко, дето си обичал?

За да се върнеш – непознат.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??