mislitel (Георги Каменов)
1170 11260
9.02.2024 г., 8:33 ч.

Лабиринтът на тъгата 

  Поезия » Философска, Гражданска
250 0 10

 

Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.

Щом вените са магистрали на лавини,
а пък очите, езера замръзнали,
напиват само каните със вино
и старите вини не са си тръгнали.

От този лед единствено ни вади
рака подадена ни от човечни хора,
Любов сломяваща най-твърдите огради,
и новите надежди във простора.

Това е изходът и само този път
извежда ни от Лабиринта на тъгата -
Във него е животът бавна смърт
щом болни са сърцето и душата.

Усетиш ли във себе си студа
не се оставяй да те обладае -
Достатъчно ти е една подадена ръка,
приемеш ли я... дарът й крила е!...
 

29.01.2024.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Пепи.
  • Поздравления!
  • Благодаря ви, момичета 💐
  • Наистина, една ръка подадена навреме, значи много...
    Поздравявам те! Хубав и истинен стих!
  • Много ми хареса!
    Поздравявам те.
  • Мерси, Ничка.
    Таня, аз пък предпочитам неща, които няма да споделя, за да не скандализирам сайта 🤣
  • "Усетиш ли във себе си студа
    не се оставяй да те обладае -
    Достатъчно ти е една подадена ръка,
    приемеш ли я... дарът й крила е!"...
    Така е, Гош!
    Браво!
  • Не може само усмивки, Таня, животът е многообразие...
    Мерси, Руми.
  • Тъгата има много лица, но една подадена ръка с много любов значи толкова много! Поздравявам те, Георги!
  • Мерси, Таня.
Предложения
: ??:??