Лабиринтът на тъгата
Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини,
а пък очите, езера замръзнали,
напиват само каните със вино
и старите вини не са си тръгнали.
От този лед единствено ни вади
рака подадена ни от човечни хора,
Любов сломяваща най-твърдите огради,
и новите надежди във простора.
Това е изходът и само този път
извежда ни от Лабиринта на тъгата -
Във него е животът бавна смърт
щом болни са сърцето и душата.
Усетиш ли във себе си студа
не се оставяй да те обладае -
Достатъчно ти е една подадена ръка,
приемеш ли я... дарът й крила е!...
29.01.2024.
© Георги Каменов All rights reserved.
