8.12.2011 г., 20:03 ч.

Лалета 

  Поезия » Любовна
1715 0 9

                                             На С.

 

Лалетата поливам най-грижливо

със нежност, неизчерпана от тебе.

Защото идваш ти, но си отиваш...

А те остават моят огнен жребий.

 

Красиви. Чисти. Чак до невъзможност.

Такава е и твоята целувка -

и сладка, и горчива. И тревожна.

Но свежа като пролетна милувка.

 

Различна е. И ние сме различни -

По-сдържани и някак по-прикрити.

Уплашени от тихото "Обичам".

Стъписани пред порива в очите.

 

Защо не можем всичко да си кажем?

Защо ни плашат искрените думи?

...Една сълза от болката се ражда

и ляга като пропаст помежду ни.

 

С една сълза лалетата поливам.

Те грейват развълнувани отвън!

Цветчетата притварят и заспиват.

Сънуват най-красивия си сън.

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??