Лалета
На С.
Лалетата поливам най-грижливо
със нежност, неизчерпана от тебе.
Защото идваш ти, но си отиваш...
А те остават моят огнен жребий.
Красиви. Чисти. Чак до невъзможност.
Такава е и твоята целувка -
и сладка, и горчива. И тревожна.
Но свежа като пролетна милувка.
Различна е. И ние сме различни -
По-сдържани и някак по-прикрити.
Уплашени от тихото "Обичам".
Стъписани пред порива в очите.
Защо не можем всичко да си кажем?
Защо ни плашат искрените думи?
...Една сълза от болката се ражда
и ляга като пропаст помежду ни.
С една сълза лалетата поливам.
Те грейват развълнувани отвън!
Цветчетата притварят и заспиват.
Сънуват най-красивия си сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
