Ламарина
Ламарина
Душата ми престана да работи.
И тя, от самотата опустя.
Зацикли нещо. С бавни обороти
взе да превърта. И напълно спря.
Не съумях изглежда, да я пренавия.
Помислих, че от влага е мухлясала.
Преставайки сълзите си да крия,
пружинката оказа се ръждясала.
Та... ламарина днес, душата ми замества.
Заспя ли, тенекиен шум ме буди.
Кънти във тишината. И се смесва
със тоя, на останалите луди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
