Ламарина
Душата ми престана да работи.
И тя, от самотата опустя.
Зацикли нещо. С бавни обороти
взе да превърта. И напълно спря.
Не съумях изглежда, да я пренавия.
Помислих, че от влага е мухлясала.
Преставайки сълзите си да крия,
пружинката оказа се ръждясала.
Та... ламарина днес, душата ми замества.
Заспя ли, тенекиен шум ме буди.
Кънти във тишината. И се смесва
със тоя, на останалите луди.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
