(По "Не се влюбвай в мен", Ив. Терзийски)
Ще се влюбя във тебе – напук, на инат. И без повод.
И ще тръгнем към нашата приказка – волни, безсмъртни.
Дето минем, по стъпките наши ще лумват огньове,
ще ни гледат в почуда – и Бог, и случайният пътник.
Ще вървим. И ще стигнем накрая вълшебния остров –
там, където треви и дървета са вечно зелени;
дето вятър пронизва простора с дихание остро
и проправя пътеки към всички далечни вселени.
А когато се слеем в гореща прегръдка среднощем,
ще те пия с любов и със стръв, ще те пия до капка.
И подобно пчелички, напуснали своите кошери, ...