Ще се влюбя в теб – буриме
(По "Не се влюбвай в мен", Ив. Терзийски)
Ще се влюбя във тебе – напук, на инат. И без повод.
И ще тръгнем към нашата приказка – волни, безсмъртни.
Дето минем, по стъпките наши ще лумват огньове,
ще ни гледат в почуда – и Бог, и случайният пътник.
Ще вървим. И ще стигнем накрая вълшебния остров –
там, където треви и дървета са вечно зелени;
дето вятър пронизва простора с дихание остро
и проправя пътеки към всички далечни вселени.
А когато се слеем в гореща прегръдка среднощем,
ще те пия с любов и със стръв, ще те пия до капка.
И подобно пчелички, напуснали своите кошери,
ще се втурнат мечтите ми там, към небесната шапка.
Ще събудят деня, ще изгрее животът ни – чудо.
Нито завист, ни злоба, ни клюка до нас ще достигнат.
(Нали казват, че всяка любов си е истинска лудост ?–
не я спира ни вятър, ни дъжд, нито каменна дига.)
Ще се влюбя във теб – аз далечна, незнайна, ти – местен.
И на злото дотук ще му спретна за миг панихида.
И под ново Небе, изтъкано от обич и песни,
ще посея живот. После... може и да си отида.
***
Не се влюбвай във мен, Ивайло Терзийски
Не се влюбвай във мен, измисли най-ужасния повод,
че съм по-безсърдечен, дори от Касчея безсмъртни,
че в душата ми никога няма да стъкнат огньове
нито веда, ни елф, ни залутан из тъмното пътник.
Не се влюбвай във мен, измисли си мечта или остров,
там, където заблуди и страсти са още зелени.
И канарче вземи, да притопли с гласчето си остро
всички твои премръзнали – смъртно самотни вселени.
Или пък, щом заспя, отрежи ми косите среднощем,
та властта ми над теб изведнъж да отплисне до капка.
Наречи си за мъж някой, който разбира от кошери,
да ти носи по пладне бурканчета с мед в свойта шапка.
Подсладен или не, ще се ширне животът ти - чудо!
Две невръстни деца и градинка с лалета ще стигнат
да не мислиш за мен, а да мислиш за мен, си е лудост,
в паметта твърде лесно пропукват се дига след дига.
A след време, щом гръмне и радио-възелът местен,
че критиците жалят и готвят за мен панахида,
вместо псалми да пееш, реди си наум мойте песни,
докато, опростена, душата ми грешна накрая си иде..
© Елица Ангелова All rights reserved.
