Лавини
Лавини
И ето, че влакът през стръмни дерета
опашката рибя извива,
а аз сякаш стиснал за рая билета
примигвам виновно-щастливо.
Жената до мене не мисли за мене,
притворила тъмни клепачи.
Жената до мене е стон и горене.
Тя може след миг да заплаче.
Жената до мене изтръгва въздишка
и къдри небрежно отмята,
с върха на които из въздуха пише
навярно любовна соната.
Жената до мене не е мъжеловка
и флирт няма как да скалъпиш.
А бихме могли тишината неловка
да срежем на две като пъпеш.
Жената обаче мълчи. От години
не е изповядвала устни.
А в пазвата крие две стръвни лавини,
които след миг ще разпусне.
Ще грейнат току раменете ú голи
в купето... Челото привела,
жената до мене на Господ се моли,
дано да я сграбча в тунела...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Невероятен!!В мислите,усещанията, думите,фантазията..С една дума Поет!! мамка му!!извинете за което..
