28.04.2009 г., 8:42 ч.

Лавини 

  Поезия » Любовна
851 0 18

               Лавини

 

И ето, че влакът през стръмни дерета

опашката рибя извива,

а аз сякаш стиснал за рая билета

примигвам виновно-щастливо.

 

Жената до мене не мисли за мене,

притворила тъмни клепачи.

Жената до мене е стон и горене.

Тя може след миг да заплаче.

 

Жената до мене изтръгва въздишка

и къдри небрежно отмята,

с върха на които из въздуха пише

навярно любовна соната.

 

Жената до мене не е мъжеловка

и флирт няма как да скалъпиш.

А бихме могли тишината неловка

да срежем на две като пъпеш.

 

Жената обаче мълчи. От години

не е изповядвала устни.

А в пазвата крие две стръвни лавини,

които след миг ще разпусне.

 

Ще грейнат току раменете ú голи

в купето... Челото привела,

жената до мене на Господ се моли,

дано да я сграбча в тунела...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, това! Какво да кажа, ами нищо - всичко си казал и то как!
  • И пак само както ти знаеш и я можеш тази поезия!!! След едно такова проникновено съзарцание... - великолепен обрат! Първично, безхитростно, с невероятен чар! Написал си стихове за истинския живот, за истинското чувство, за красотата на спонтанната и ненапудрена, и велика в своята естественост човешка мисъл...Прекланям се пред таланта ти!
  • Невероятен!!В мислите,усещанията, думите,фантазията..С една дума Поет!! мамка му!!извинете за което..
  • Е, не очаквах такъв финал!
    Усмихна ме
    Поздрав сърдечен!
  • Неочакван финал Усмихна ме!
  • На жените флирта им е в кръвта, дори да не им личи...
    Като гледам края на стихотворението обаче, нещата се трансформират и не звучат толкова невинно
    Абе, готино е! Поздрави!
  • Жена ли е, вярвай, това е уловка
    да бъде студена до някое време...
    В тунела е друго, попадаш във клопка
    и вече желаещ, ще имаш проблеми...

    Така правят Поете, правят се, че не искат, а после ти объркват представите... Доста противоричиви мисли , но се забавлявах откровенно. Ти все пак си на моят хал - женен и то с откровенна и истинска любов... Лирическият да му мисли! Поздрави!
  • С върха на косота
    рисува жената
    "любовна соната".
    Ужасно погрешно
    разбрана отсреща...
    Ще бъде ли смешно,
    когато в тунела,
    (събрал вече смелост
    за пъклено дело)
    получи плесница
    от гневна девица
    в тунела-тъмница?
  • Срещите ми с твоите стихове са удоволствие, Винаги!!!
  • Май е чудо, а не само жена!
    И за мен е истинско удоволствие прочита!
  • много свежо ! хем не е мъжеловка, хем се моли за я сграбчиш...мъжете все за едно си мислят...
  • Господ е един - Боговете - много... Бъди Господ, Ивайло!
    Ако жената до теб изтръгва въздишки, то ти си Поразяващ!

    П.П.ЛЮБОВ - и 11 са малко...
  • еха!
  • мисля, че си я сграбчил и не си подминал, знам те аз.... удоволствието беше мое и пак ще прочета!
  • Пролет и може би малко хормони... ето ти стих
  • Тънък психолог си,и не по ледове, а по огнени пари пластовете на ситуация и сетивност оформят толкова-колкото... за всеки един читател. За мен беше Удоволствие! Лъжа! Повече от удоволствие...
  • А пък аз да те питам: какво чакаш, та не я сграбчиш... в тунела.
  • И как разбра за какво се моли?
    Нали не беше "мъжеловка"?

    Иначе - хубав стих.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??