Лавини
И ето, че влакът през стръмни дерета
опашката рибя извива,
а аз сякаш стиснал за рая билета
примигвам виновно-щастливо.
Жената до мене не мисли за мене,
притворила тъмни клепачи.
Жената до мене е стон и горене.
Тя може след миг да заплаче.
Жената до мене изтръгва въздишка
и къдри небрежно отмята,
с върха на които из въздуха пише ...