Леден огън

15.10.2011 г., 13:43 ч.

Поезия » Любовна

661 0 3

Бързаш ли, когато времето се стопява,

когато мигът умира и се ражда друг,

в прохладата на кратка мисъл заснежена

по бяла писта да гониш препускащия бяг.

Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина,

необременен от ласката на моята душа,

разпръсна по лицето ми капчици тъга,

да ме парят и в леден огън да горя.

Всеки лъч отхвърлен потъва в бездна,

дръзнал да потърси утеха в тъмнина,

студено ми е, но да вървя все още мога,

а ти бързаш да настигнеш края на мига.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.