30.03.2008 г., 19:34

Ледена приказка

1.1K 0 2
 

ЛЕДЕНА ПРИКАЗКА

 

Топло е навън,

но аз умирам от студ.

Стоя като пън,

не искам друг.

 

Обвито в лед

е моето сърце,

а навън е пег,

че чак ми се реве.

 

Моите сълзи

се превръщат в лед,

а студът пълзи

по тялото ми.

 

На лицето ми

вече няма усмивка,

неми са устата ми,

те са в почивка.

 

Не мога да ти кажа

спасяващото "СПРИ".

Сърцето ми заради теб

отново се заледи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Братанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...