ЛЕДЕНА ПРИКАЗКА
Топло е навън,
но аз умирам от студ.
Стоя като пън,
не искам друг.
Обвито в лед
е моето сърце,
а навън е пег,
че чак ми се реве.
Моите сълзи
се превръщат в лед,
а студът пълзи
по тялото ми.
На лицето ми
вече няма усмивка,
неми са устата ми,
те са в почивка.
Не мога да ти кажа
спасяващото "СПРИ".
Сърцето ми заради теб
отново се заледи.
© Вероника Братанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
