ЛЕДЕНА ПРИКАЗКА
Топло е навън,
но аз умирам от студ.
Стоя като пън,
не искам друг.
Обвито в лед
е моето сърце,
а навън е пег,
че чак ми се реве.
Моите сълзи
се превръщат в лед,
а студът пълзи
по тялото ми.
На лицето ми
вече няма усмивка,
неми са устата ми,
те са в почивка.
Не мога да ти кажа
спасяващото "СПРИ".
Сърцето ми заради теб
отново се заледи.
© Вероника Братанова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
