2.02.2012 г., 0:04 ч.

Ледено 

  Поезия » Любовна
773 0 12

Тази нощ от студ се е изцъклила

и щурее с ледения вятър…

А луната, като кръгла бъклица,

с лунен лъч се шмугва под вратата

 

и надзърта дръзко към очите ми…

Сякаш търси въгленчета живи.

Как без тях да разгори звездите си,

щом студът небето звездно свива?...

 

А нали съм южна, давам огъня,

диря със звездите да направя.

И защото днес без теб не мога,

в този звезден път ще се отправя…

 

Ще приседна тихо до вратата ти.

Чуваш ли, студът свирепо вие?

Не прегръщай с болка тишината си,

няма как тъгата си да скриеш…

 

Отвори ми и ще лумнат пламъци.

Вино ми сипи, нощта да сгреем.

Даже и студът, със снежни блясъци,

луда обич в дните ще налее…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Впечатляващ стих, изключителен финал!
    Браво!
  • Хубаво е! Сгрява!
  • Отново много силен стих,Дани!
    Удоволствие е да те чете човек!
    Поздравления!
  • "Отвори ми и ще лумнат пламъци.
    Вино ми сипи, нощта да сгреем.
    Даже и студът, със снежни блясъци,
    луда обич в дните ще налее…"!!!
    Пре-прекрасна си Поетесо!!!"Наздраве"... за обичта!
  • Дани...!!!
  • !!!***************
  • Мммм...по-прекрасно не би могло да е...!!!
    "Ще приседна тихо до вратата ти.
    Чуваш ли, студът свирепо вие?
    Не прегръщай с болка тишината си,
    няма как тъгата си да скриеш…"
  • Само любовта може да стопи ледовете! Наздраве, Дани!
  • Поздравления и от мен Дани!
  • Акад. Антон Дончев има интересно разсъждение. "Фразата - казва той - е пътуване. Поезията е засилване и при определена скорост - излитане над земята. Летене. Прозата е разговорът, поезията - песента."
    Тук при тебе и опитът за летене е успешен, и песента - макар ледена - звучи оптимистично. Аплодисменти!
  • ПРЕКРАСНО!
  • Поредното страхотно!
    Крака му е захапан от вратата ти,
    когато се опита да се скрие,
    но ти му подаряваш тишината си
    от болка да не може да не вие!
Предложения
: ??:??