Ледено
Тази нощ от студ се е изцъклила
и щурее с ледения вятър…
А луната, като кръгла бъклица,
с лунен лъч се шмугва под вратата
и надзърта дръзко към очите ми…
Сякаш търси въгленчета живи.
Как без тях да разгори звездите си,
щом студът небето звездно свива?...
А нали съм южна, давам огъня,
диря със звездите да направя.
И защото днес без теб не мога,
в този звезден път ще се отправя…
Ще приседна тихо до вратата ти.
Чуваш ли, студът свирепо вие?
Не прегръщай с болка тишината си,
няма как тъгата си да скриеш…
Отвори ми и ще лумнат пламъци.
Вино ми сипи, нощта да сгреем.
Даже и студът, със снежни блясъци,
луда обич в дните ще налее…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
