Край селото полагали темели°
на чудна белокаменна чешма.
И майсторите денем я градили,
но камъкът рушил се през нощта.
Изнизвали се дните ритуални
и слънцето зад хребетния път,
градежът безпощадно все се ронил,
налягала сърцата морна скръб!
В Илинденското утро светлодайно
под багрите на зрели небеса,
явила се от извора омайна
по хубост ненадмината жена.
Манол я гледал с трепетна възхита,
момците ѝ хортували: „Сполай”!
Остана си водата ненапита
от менците с искрящия калай...
Снагата ѝ сред камъка вградили
и приказна издигнали чешма.
С последен дъх, със сетни земни сили
замолила през сълзи и тъма:
„Ах, майстори гръдта ми оставете,
та мъжкото ми чедо да бозай,
недейте да зазидвате ръцете,
че майка си по тях то да познай!”
27.07.2018 г.
°Б.а. темели - основи на сграда
© Владислав Недялков Всички права запазени
!!!