Легенда за извор „Момина сълза“
/Или за силата и гордия дух на българката/
Било време трудно на робство османско,
тънел в забрава българский род,
вилнеели страх и омраза душмански,
но правата вяра не губела брод.
В градче подбалканско, Хисар що го звали,
върлувал управител зъл и жесток -
Хасан бей Оглу, от който пищяли
села и паланки. Приел се за бог.
С гавазите свои плашел раята,
с нечистий си поглед, с помисли зли,
надничал през зидове, търсел в отплата
българки бели, харни моми.
Един ден когато яздел си с коня,
девойка красива по пътя съзрял,
очите му черни във нея остали
за своя ханъма я той пожелал.
Със сила я грабнал. В харема завлякъл,
волята нейна решил да сломи,
с коприна и сърма снага й облякъл,
с накити тежки... любов да роди.
Но нищо не струва пред българска вяра,
момичето наше не свело глава.
Ядосал се беят, развихрил се звярът
и заповед дал, да сломят гордостта.
Снагата намазали с гюлово масло
и пуснали гола с тава баклава,
в сарая да черпи гостите знатни,
срама си понесла, без звук, без вина.
Сладост на всеки с поклон тя дарила,
/как бляскали сластно мъжки очи/,
Хубост такава до днес не видели,
скверно обхождали с поглед гърди.
Щом стигнала бея, сила дошла й,
с тепсията тежка глава да строши,
честта си откупила тя чрез смъртта му,
достойнството свое, що всеки цени.
Настанала паника. Врява и слабост.
Дързост невиждана двора видял.
Бързо осъдили крехката младост,
обрекли на клада живота й бял.
Вдигнал се дим до небето сиротно.
В пламъци буйни изгряла звезда.
А тихо след огъня кротко остала
в жаравата черна... моминска сълза.
И днес във Хисаря, щом извор съзрете
с буйна, живителна, топла вода,
за храбрата българка вий си спомнете,
сторила чудо едно... с доблестта.
22.10.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
