Легенда за Първото ни лято

Легенда за Първото ни лято

                                            на С...

А фантастичното ни: Първо лято

оказа се (за жалост!) и последно –

щом птиците събираха се в ято

остана само: чудната легенда...

Вълшебствата, Магията и всичко

във ле́тните нощи́, което беше

се разпиля́ в посоки нелогични

и с всеки по́вик на Страстта грешеше...

Понякога (и то от  спомен са́мо!...)

нахлува нещо мило от тогава,

но гасне бързо в Онова отдавна,

че споменът е: Начин но заброва...

И тъй са вече спомените всичко

в безбройните кервани на звездите,

които и в Безкрая нелогично

разнасят пак из Космосо мечтите...

... За Първи път усетили „брътвежа“

на чувствата в душите си невинни –

изплашихме се някак от „метежа“

обхванал сетивата ни интимни!...

Вълшебни бяха ве́черите летни

с приятен хлад изпълнен беше здрача

и вятърът по клоните полегнал –

навре́мени́ игриво заподскачал...

... Повярвали тогава във Звездите

(самите ние две звезди изящни!)

във Космоса подирихме следите,

Вселената, които ни изпраща...

С по-малко: „две звезди“ във Необята

и Вечността останала бе вече –

понеже бяхме слезли на Земята

в разкошната, сега далечна, вечер...

Звездите са населили Земята,

Животът ни не е от Боговете –

в Творението още не познато

нахлували космични ветровете...

И те разнесли тука семената,

(а може би и в Божия угода),

но ние се прехластвахме в телата –

обсебени от своята Природа...

А ве́черите летни невъзможното

предлагаха по начин най-чудесен,

да мога за нощта да ти предложа

дори: „Безброя“ в купола небесен...

И въздухът в нюанси теменужни

със тих ветрец създаваше уюта

във поривите галещи и южни –

с мелодия от Вечността дочута...

Щурците пък нарамили цигулки –   

и но́щите изпълваха със врява...

Летяха и премигващи светулки –

с фенерчета тъмата осветяват...

... Внезапно парашутче от глухарче

в замислен порив вятърът донесе –

посегнах, улових го и макар че:

самотно бе – със жар ти го поднесох...

...Дали́ не беше някаква поличба,

дали́ не бе капризът на Съдбата,

или́ пък просто не разбарана притча,

но Лятото бе вече „непознато“!...

*    *    *    *     *    *    *     *    *      

Сега отново лято е в разгара

щурците  стържат с лъковете вечер,

но Атмосферата не се повтаря –

годините отмъкнаха я вече...

А някъде от Космоса погледнато

щом някой ден населим Необята –

ще виждаме вълшебството в Легендата

от Първото ни лято на Земята!...

10.01.2022.