Легенда за розата на Айше - ІІІ част
/продължение/
Тогава решил, при Стойне да иде,
та със душа си правда да види.
Разказал му той, макар смъртно ранен,
с жълтица от майци си как бил дарен.
Как я свалила и нему я дала
пендарата –спомен от бабата стара,
да помни и знае, че нейде в света
има и друга такава една.
Прошепнал му още, как братче й милно
турци отнели във време разделно,
как на вратлето му също висяла
паричка, да помни правата вяра.
Тежко въздъхнал Хаджи Хюсеин,
разбрал, че погубил е сестрин си син,
че бил е потурчен, а злата съдба
жестоко събрала ги двама сега.
Наблизо до тях, стояла Айше,
щом думите чула, с ловки ръце
измъкнала ножа, гърди си пробола...
и с вярна любов прегърнали Бога.
На другия ден, щом луната изтляла,
Хаджи Хюсеин с коса побеляла
пред свойта джамия излязъл готов,
с достойнство да срещне живота си нов.
На стълбите седнал и горко замолил
Христос и Аллах да вземат го горе,
та да да изкупи греха непростим,
че род е забравил в света си значим.
Свалил си чалмата, в земя я ударил
и казал на всички с език незабравен,
че Българин той е и днес завещава,
богатството свое на правата вяра.
И днес под скалите на Белоградчик
джамия със име „Хаджи Хюсеин“,
припомня с носталгия за любовта
на младия майстор... с Роза една.
Край!
22.09.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
