Легенда за сина на ореха
1. Синът на ореха
С дълбоки корени в земята
той смуче сокове и влага.
С върха си сочи небесата,
към Бога клоните протяга.
И всеки ден го слънце грее,
по ръст на татко си прилича.
Расте, расте и хубавее...
добрите хора го обичат.
Поникнал бе далеч от къща,
но до съседската ограда,
с корона гъста и могъща –
над двора сянката и пада.
2. Свидетелката
В нощта, когато всички спели:
животни, хората и птици,
луната своя път поела
между безбройните звездици.
Тя милвала със светлината
Земята, жадна за отмора.
Щурчета свирят в тишината...
Едно момче излязло в двора.
Видяла беше го луната,
на сън ми случката разказа...
как с лейка тичал в тъмнината...
Накрая снимките показа.
След разказа на път в простора,
пое обхода край Земята...
Но рано бе да слизам в двора,
преди да зазори зората.
В съня видях я полетяла,
край синята планета наша...
Записа туй що е видяла
там... в "Хрониките на Акаша".
31 декември 2014
("Любов и живот" - втора книга)
Свързани произведения: "Легенда за ореха",
"Живот и любов" - втора книга
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
