Легенда за сина на ореха
1. Синът на ореха
С дълбоки корени в земята
той смуче сокове и влага.
С върха си сочи небесата,
към Бога клоните протяга.
И всеки ден го слънце грее,
по ръст на татко си прилича.
Расте, расте и хубавее...
добрите хора го обичат.
Поникнал бе далеч от къща,
но до съседската ограда,
с корона гъста и могъща –
над двора сянката и пада.
2. Свидетелката
В нощта, когато всички спели:
животни, хората и птици,
луната своя път поела
между безбройните звездици.
Тя милвала със светлината
Земята, жадна за отмора.
Щурчета свирят в тишината...
Едно момче излязло в двора.
Видяла беше го луната,
на сън ми случката разказа...
как с лейка тичал в тъмнината...
Накрая снимките показа.
След разказа на път в простора,
пое обхода край Земята...
Но рано бе да слизам в двора,
преди да зазори зората.
В съня видях я полетяла,
край синята планета наша...
Записа туй що е видяла
там... в "Хрониките на Акаша".
31 декември 2014
("Любов и живот" - втора книга)
Свързани произведения: "Легенда за ореха",
"Живот и любов" - втора книга
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесна легенда!
Прочетох с интерес!
Браво, Иване!🍀🍀🍀 -
Благодаря ти, Симона за посещението. Радвам се, че поемата те е заинтригувала. Желая ти хубав и ведър ден!
-
Чакам продължението с интерес. Дори и да не е обнадеждаващо, както ми се иска, се радвам, че тези орехи ще намерят трайно място тук. Това му е хубаво на написаното, че остава живо завинаги.
-
Деа, вярно е родът и при хората и при растенията търси начин да запази своя вид. Висшите космически сили, Бог, се грижат да помагат на видовете да оставят потомство... Така се случи и при мен. Обикнах сина на ореха и правех всичко възможно да се грижа за него, но... Можех ли да предположа какво ще се случи... Следва продължението на историята в две части...
-
Благодаря, Георги! Всичко добро ти желая!
-
Знаех си, че ще оцелее. Животът винаги си намира път и начин.
-
Браво!Много добро произведение!
-
Красимира, Красимира, Бог се беше погрижил да поникне орех от отсечения. За това написах и втората легенда. Но бедата преследва моите орехи. В продължението на тази легенда ще прочетеш какво се случи със сина му.Благодаря за посещението и коментара.
Благодаря и на Младен, Юри и Мариана за прочита и добавката в любими!
На всички желая здраве и хубав ведър ден! -
Четох как големият орех е бил отсечен и си помислих, а защо не засадят друг. Нали на този принцип продължава живота. Едно си отива, друго идва и сега съм доволна. Хубав стих, Иване!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ти винаги успяваш в творбите намериш зрънцето, което автора мечтае да посее в сърцето на читателя! Имаш щедро сърце и за всекиго намираш добра дума да кажеш! Бог да те благослови за добрата душа която притежаваш! Малко са хората като тебе в днешно време! Желая ти здраве, щастие и много, много обич!
Благодаря и за добавката в любими на Диди!