Люлякът така мирише,
че ми се завива свят,
дъжд по покривите пише.
Тихо е. Звездите спят.
Пред очите ми картина,
в люлка сънена луна.
Тихо, сякаш сянка мина,
черна котка е нощта.
Звукове необясними,
нощни птици, сънен град.
С мен са само думи, рими.
Нощ. Поетите не спят.
В злато слънцето се буди
и отваря всеки цвят.
Лека нощ на всички луди.
Тихо! Всички думи спят.
© Надежда Ангелова Всички права запазени