Люлякът така мирише,
че ми се завива свят,
дъжд по покривите пише.
Тихо е. Звездите спят.
Пред очите ми картина,
в люлка сънена луна.
Тихо, сякаш сянка мина,
черна котка е нощта.
Звукове необясними,
нощни птици, сънен град.
С мен са само думи, рими.
Нощ. Поетите не спят.
В злато слънцето се буди
и отваря всеки цвят.
Лека нощ на всички луди.
Тихо! Всички думи спят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
