Лека нощ, Луна

Лека нощ и тази нощ, Луна.

Утрото е близо, а не спиш.

Сенките ще се изнижат

през клепачите – вода през сито.

Стръмното е пропаст и летеж.

Стига бримки, плетката е проста –

глътчица озон след колендро.

Шеметно се спуска и издига

с плач и смях виенско колело.

Лека и до утре, щом ме искаш.

Тук ще бъда, както съм сега.

До прашинка всичко ще изчистя,

бяла да ме осветиш с тъга.