Лека нощ, любими
Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда
и аз съм само тихият рефрен,
любима песен, нелюбима жажда
и спомен за момиче... Укротен...
А вън липата с вятъра валсира
и капчици брои, брои в захлас,
аз песен съм, която не умира
и сребърните ноти между нас,
тъкат мостове – крехки и незрими,
нощта е затаила дъх дори...
Прошепвам тихо: Лека нощ, любими!
С луната ще танцувам до зори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
