1.03.2016 г., 22:23

ЛЕКАР - в памет на д-р Васил Ковачев

450 0 0

И ти, о смърт, не си така

                       зловеща,

пред това сърце огромно

                       и горещо

раздало всеки трепет свой

                       на другите.

Сърце в гърдите на човек

изправил се пред теб

с безсънните си нощи,

с ръцете уморени

и чело във пот.

Възвръщащ хората

към нов живот.

Така че спри се,

смърт зловеща.

Преградата пред теб

е едно сърце човешко.

Сърце на лекар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...