Mar 1, 2016, 10:23 PM

ЛЕКАР - в памет на д-р Васил Ковачев

  Poetry » Civic
449 0 0

И ти, о смърт, не си така

                       зловеща,

пред това сърце огромно

                       и горещо

раздало всеки трепет свой

                       на другите.

Сърце в гърдите на човек

изправил се пред теб

с безсънните си нощи,

с ръцете уморени

и чело във пот.

Възвръщащ хората

към нов живот.

Така че спри се,

смърт зловеща.

Преградата пред теб

е едно сърце човешко.

Сърце на лекар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...