8.07.2019 г., 18:45

Лекар в Пустинята...

456 1 0

 

Лекар в Пустинята...

 

Великодушна е Съдбата,

илѝ пък ловко се преструва,

щом с трик в Посока непозната

те тласне без да се шегува...

 

Мечтаех си за Океаните,

за вятъра, за бреговете

и романтизма в капитаните

живеещи със Ветровете!...

 

И из пространствата огромни

във неизследвни лагуни –

Сирени свирещи отровни

мелодии на лунни струни...

 

Но сбърка може би компаса,

илѝ бе ураганът силен,

та не усетих как отнася

ме по на юг: стотина мили!...

 

... И тъй се озовах в Пустинята

с професия на добродетел

тя търсена е и проклината,

но взеха ме за благодетел...

 

А там Животът е различен

и подчинен е на Луната,

а правото да се обича

се плаща често с кръв и злато!...

 

Във кръг насядали мъжете

край огъня, а вътре в шатрите

жените плахо нещо шепнат,

а огън в тях разгаря Вятърът...

 

Мъжете чакат те със спорно

Предчувствие в нощта за нещо:

възпитано във тях покорно,

но пó от въглени горещо...

 

Звездите светят като въглени,

небето сякаш е огнище,

и всички сенки са закръглени

от пясъкът, дошъл от нищото...

 

... А в полунощ, когато в дрямка

старейшината даже ляга:

зад дюните неясна сянка

завита с тъмен шал пробяга...

 

След нея друга се промъкна

и скри ги дюната на завет...

А птица скрита там изхвръкна

и полетя в нощта по памет...

 

...Животът нощем във Пустинята

е буден!... Никога не спира...

... В Историята му измината:

един се ражда, друг--умира!...

 

... Отдавна стихнала мълвата,

огнището е догоряло,

а като сянка от тъмата

изкача куче подивяло...

 

... Щом вече поутихна крясъка

една змия* две педи дълга:

зиг-заг източи се по пясъка

към дюната и скри се в ъгъла...

 

... А може самолет измислен

във тази нощ да се повреди,

а пък змията да е истинска:

оная, с дължина две педи!...

 

И още може в необята

да разцъфти вълшебно цвете

дори далече от Земята,

в една тъй мъничка Планета!...

 

Но в страстна нощ кога извива

греховен” чар със ветровете --

там някой трябва да полива

най--нежното от нежност цвете...

 

... Настроени внезапно бойно

щурците нейде от далече

и жабешкият хор нестройно --

в добър синхрон се носят вече...

 

... Над хоризонта във олово

безмълвна мълния просветва,

но няма да вали отново:

тук в зла прокоба тегне клетва...

 

И сякаш мъртва е Земята,

но ако дъжд случайно мине

той буди бързо семената

и цъфва цялата Пустиня**

 

с красиви, тъй невероятни,

лилави багри до Безкрая,

че по--вълшебни и превратни

картини от света не зная...

 

За жалост само че, в Пустините

дъждът е божия награда

и много рядко през годините

над тях той буреносен пада!...

* * * *

... Когато в моята Пустиня

пристигнах, там не бе валяло

от шест години и мнозина

не помнеха дъждът изцяло...

 

И тъй отдавна семената

в летаргия стояли бяха,

но под патѝната позната

на пясъка – пак оживяха...

 

И монотонен бе пейзажа

от дюни, пясъци златисти,

но често грабваше миража

фантазно с чувства поривисти...

 

... Аз там в миражите живеех,

а в нощите на Ориента

опитвах се да проумея:

Реалностите на момента!...

 

15.01.2018.

*Най – смъртоносната змия в Сахара. Арабите

я наричат „хамса да гига”, което означава „пет

минути”, толкова е времето от ухапването до

смъртта на възрастен човек.Това навярно е и змията на

Малкият Принц.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...