Лекарството на баба

Боледуват баба с внуче.
Дечко пръстчето си смуче.
Гърлото ги наболява.
Хремата ги навестява.

Баба гали дете мило, 
а Писанчо гледа криво.

- Пръстчето недей да смучеш!
Трябва ти да се от учиш!
Болестите лепват бързо.
Затова боли те гърло!

Ала Малчо разсъждава
как тя се е разболяла.

- Бабче, пръстче ти не смучеш, 
а си болна като внуче. 
Мене много ме съмнява
как била си само здрава! 

- Умен бабин - сладуранчо! 
Ще нацелувам, глезанчо
по нослето сладко, мило
с усните като лепило. 
После бузките ще схрускам
и в прегръдка ще се впускам. 
Баба как да се опази? 
Както буболече лази
тревички с ароматен цвят, 
тъй и бабка е в твоя свят. 

- Бабче, сложно обясняваш
и ми строго забраняваш! 
Пръстчето ще го забравя
мисля, че ще се поправя. 
Може аз да се опитам
и добре да се възпитам.
Ала бабче, мила моя, 
как добре съм легнал в хола, 
ти ме галиш по главата, 
хубаво е на децата! 

- Баба знае най, най-добре
какво на Сънчо да даде. 
Не е нужно да си болно,
за да бъдеш ти доволно. 
Да те галя по косата, 
да е леко на душата. 
Да те целувам по чело,
бързо да си се съвзело. 
Бабите обичат силно! 
Времето, знай, е безсилно ! 
Болни, здрави ще огреят, 
за внуците, любов сеят. 
Хайде, миличко, ти заспи.
Бързо оздравявай, не мисли. 
Слушай ромонът, вън вали! 
Като тревичка порасни!