Лекарството на баба
Боледуват баба с внуче.
Дечко пръстчето си смуче.
Гърлото ги наболява.
Хремата ги навестява.
Баба гали дете мило,
а Писанчо гледа криво.
- Пръстчето недей да смучеш!
Трябва ти да се от учиш!
Болестите лепват бързо.
Затова боли те гърло!
Ала Малчо разсъждава
как тя се е разболяла.
- Бабче, пръстче ти не смучеш,
а си болна като внуче.
Мене много ме съмнява
как била си само здрава!
- Умен бабин - сладуранчо!
Ще нацелувам, глезанчо
по нослето сладко, мило
с усните като лепило.
После бузките ще схрускам
и в прегръдка ще се впускам.
Баба как да се опази?
Както буболече лази
тревички с ароматен цвят,
тъй и бабка е в твоя свят.
- Бабче, сложно обясняваш
и ми строго забраняваш!
Пръстчето ще го забравя
мисля, че ще се поправя.
Може аз да се опитам
и добре да се възпитам.
Ала бабче, мила моя,
как добре съм легнал в хола,
ти ме галиш по главата,
хубаво е на децата!
- Баба знае най, най-добре
какво на Сънчо да даде.
Не е нужно да си болно,
за да бъдеш ти доволно.
Да те галя по косата,
да е леко на душата.
Да те целувам по чело,
бързо да си се съвзело.
Бабите обичат силно!
Времето, знай, е безсилно !
Болни, здрави ще огреят,
за внуците, любов сеят.
Хайде, миличко, ти заспи.
Бързо оздравявай, не мисли.
Слушай ромонът, вън вали!
Като тревичка порасни!
© Кремена Арменчева All rights reserved.