Лекуваме се трайно, без причина
С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол,
продават камъните на Луната.
Под тях, разправят, легнеш ли си гол,
да знаеш, че си превъртял играта.
Фалшиви хора и фалшив морал,
така ми пи́сна от фалшификати!
Певецът пееше: „ако си дал...“,
а по́, по́, най живее тарикатът.
Възможно е да има космос друг...
и да не знаят как да са безсмъртни,
да не открият зла́то и барут,
да им е тежко, а да нямат църква.
Ще ни изровят някой ден и нас.
Ще кажат: сто процента само луди.
Игра́ли на войни, пари и власт,
утре́пали се да умират трудно.
Каква нелепост, хаос или ред,
а мястото е място на късмета...
... Айнщайн, Леонардо, Архимед,
изглежда са на другата планета
и Питагор все още мрази боб,
и Чехов пак завършва медицина,
а ние си копаем гроб до гроб –
лекуваме се трайно, без причина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
