Кажи ми, ветре мой, кажи,
какво намери в мене,
та ме брулиш и косиш,
нима за лист отбрулен взе ме?
Вярно, не съм вече който бях
и зная, няма да съм вечен,
но коренът ми е още здрав
и ти се кланям от уважение ...
че само ти платната ми издуваш
за да летя над вълните с песен,
но лято още е сега - не лудвай,
ще ти пристана чак в мойта есен ...
© Валентин Василев Всички права запазени