15.03.2021 г., 0:11 ч.  

Летенето 

  Поезия
758 4 8

Летенето си иска майсторлък –
не е за всяка шарена кокошка.
Дори не е изстрелване със лък,
във него има болка, има прошка.

Това е извисяване, копнеж –
магията да превъзмогнеш всичко.
Да нямаш нужда от храна и вещ,
и да захвърлиш земните привички.

Равнява се на канска тишина,
разстлала се високо в небесата.
И всеки стон ще е една стрела,
която се разбива в светлината.

Дошла от аурата на света,
разбунила до крайност клетви, тайни.
Летенето … е вятърна следа
от моите копнения безкрайни!


 

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??