Летенето
Летенето си иска майсторлък –
не е за всяка шарена кокошка.
Дори не е изстрелване със лък,
във него има болка, има прошка.
Това е извисяване, копнеж –
магията да превъзмогнеш всичко.
Да нямаш нужда от храна и вещ,
и да захвърлиш земните привички.
Равнява се на канска тишина,
разстлала се високо в небесата.
И всеки стон ще е една стрела,
която се разбива в светлината.
Дошла от аурата на света,
разбунила до крайност клетви, тайни.
Летенето … е вятърна следа
от моите копнения безкрайни!
© Данаил Таков All rights reserved.
