4.08.2012 г., 10:14

Летни четиристишия II

497 0 1

Въздиша примирено планината.

Сто пеперуди гонят се в житата.

Зелено ехо крие се на сянка.

Жабите стягат нощната седянка.

 

                      ***

А слънчогледите ми козируват.

Пчелите все по-сити ми се струват.

От мъх на мъх потокът си подскача.

Светулки се целуват страстно в здрача.

 

                     ***

Дори на лятото му е горещо.

Южняка шушне ми в ухото нещо.

Със кротки пръсти милват ме тревите.

Сънуват сини сънища върбите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...