Въздиша примирено планината.
Сто пеперуди гонят се в житата.
Зелено ехо крие се на сянка.
Жабите стягат нощната седянка.
***
А слънчогледите ми козируват.
Пчелите все по-сити ми се струват.
От мъх на мъх потокът си подскача.
Светулки се целуват страстно в здрача.
***
Дори на лятото му е горещо.
Южняка шушне ми в ухото нещо.
Със кротки пръсти милват ме тревите.
Сънуват сини сънища върбите.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
