Летяла би – на лакти и колѐне
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня,
протяга слънце рехави лъчи.
Повтарям си молитвата – сакрална,
а някой горе слуша и мълчи.
И тишината бавно ме обгръща,
с измамно чувство – всичко е наред.
Защо молитва все една и съща,
повтаря, Боже? Сбъркан, стар поет!
Защото вече свикнах в своя ъгъл
и болката въртяща се – дервиш,
но зная, Татко, Ти не би излъгал!
Виж колко има смърт и болка. Виж!
Душата ми дори не ще простене,
обръгнала на болка, гняв и рат.
Летяла би – на лакти и колѐне –
да види как децата мирно спят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
