Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня,
протяга слънце рехави лъчи.
Повтарям си молитвата – сакрална,
а някой горе слуша и мълчи.
И тишината бавно ме обгръща,
с измамно чувство – всичко е наред.
Защо молитва все една и съща,
повтаря, Боже? Сбъркан, стар поет! ...