Левитация
1.1K
0
15
Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито
споделях болки и мечти,
на глас се смях и тайно плаках,
и кърпех с обич чуждите души.
Дори не се научих как се каца,
с прекършени от бурите криле –
стремглаво падах на земята,
но мигом се изправях на нозе.
Но се научих да съм сита, когато
съдбата ме даряваше с трохи,
красиво ги подреждах във душата,
а тя политаше...
На три!... Към небесата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
