16.04.2011 г., 21:55 ч.

Левитация 

  Поезия » Друга
970 0 15

Не се научих да броя до десет,

преди да литна като вихър,

броях до две, на три – политах

и стигах винаги до синьото небе.

 

Не се научих да мълча, открито

споделях болки и мечти,

на глас се смях и тайно плаках,

и кърпех с обич чуждите души.

 

Дори не се научих как се каца,

с прекършени от бурите криле –

стремглаво падах на земята,

но мигом се изправях на нозе.

 

Но се научих да съм сита, когато

съдбата ме даряваше с трохи,

красиво ги подреждах във душата,

а тя политаше...

На три!... Към небесата!

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??