1.09.2022 г., 13:58

Лицата на живота

573 0 2
 

В живота се редуват бури,
земетръси и торнада,
ураган душите брули,
често срещаме се с ада.

Но грейва и дъга, и има
цветя, поточета, разкош -
Животът дава, но и взима,
тъй както има ден и нощ.

Такъв е той, разнообразен,
наситен с всичко е за всеки,
но пак остава пуст и празен,
не срещне ли Любов човекът!

 

07.08.2022.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе и остава понякога 😀
    Мерсаж с усмивка, Пепи 😀🌹😀
  • Любовта е като ковида: удря те и заминава, но последствията за дълго остават...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...