RainaVakova
431 2760
23.03.2019 г., 12:58 ч.

Лице срещу лице 

  Поезия » Бели стихове, Друга
1040 9 12

По хоризонта пясъкът се рони,

морето сгъва бягащи вълни,

а птиците на спрялото ни бъдеще

разпадат се на късове изстинали

и капят по брега на самотата.

 

Но ние сме пресечени стрели,

намираме се, па макар на части, 

в мига когато времето е спряло

във ехото на мокри дъждобрани,

които шушнат в мрака ни раздвижени

и чакам дъх да хване светлината ти...

Когато далтонизмът спира в миглите,

очите ти, отдавна несънували, 

примигващо подканят за погубване

на всички народени в мен илюзии

и бавно ме съблича тишината ти

от думите с измислена възвишеност -

тогава голотата ми е кожа

и вижда се единствено солта ми -

безкрайно земна и безкрайно тежка.

Но с теб не си приличаме по слънцето -

по блясъка на хладно острие

измиваме мътилката в очите си.

Не искам в този час да съм ти чужда,

като стояла дълго раковина

на дъното на многото ти вчера.

Остана ли искрица за намиране,

да стъпвам бавно в твоето безвремие?...

Прозорците са малки за умиране-

напускам ги,

безкрайното пространство

в ръцете ти смирено ме побира.

... Познаваш ме веднага по очите,

които някак празнично събират

чертите ти в магнитно огледало

и плахо се прилепват за оставане.

Минутите са кратки като смигане,

а струнен ритъм в мен барабанѝ -

грището е дом за доживотно.

Петно от сложни гърбици - нощта,

размазва се в сияние бездумно

и призрачно потръпваща свещта

чертае кръгове от меланхолия. 

Спирално се завъртат негативите,

игра на сенки в лунен съпровод,

единствено от себе си зависими, 

танцуват мислите,

застанали лице срещу лице -

частични наши форми на живот.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за топлото присъствие в отнесените ми състояния! Хубава Пролет желая на всички четящи и творящи!
  • Тук си избрала доста интересен и някак нестандартен начин на изразяване, но това подсилва чувството за автентичност! Поздрав!
  • Хареса ми...
  • Харесва ми твоят поетичен език.
    Поздравление!
  • "Тогава голотата ми е кожа"!!!!!
    Как те слушат само думите, как ти се подчиняват и нареждат в затрогващи метафорични образи и душевни състояния! Тук си различна, но все така привличаща с уникалност!
    Браво, миличка!
  • Чертае кръгове от меланхолия....Впечатли ме тази изповед! Поздравления!
  • Красива метафоричност. Поздравявам те, Райна!
  • и бавно ме съблича тишината ти
    от думите с измислена възвишеност -
    тогава голотата ми е кожа
    и вижда се единствено солта ми -...Моето зрънце! Благодаря за това вдъхновение, Райна!
  • Да, това е поезия! Приеми моите поздрави!
  • Прочетох... харесах...
    Богато... трудно за преглъщане от раз....
    Ще се върна.
    Може би след няколко промита ще съм в състояние да смислен коментар...
    !!!
    (Ошашавена съм)
  • От лудост е цялата работа😜 Благодаря за доверието!!!
  • Сякаш ги пишеш по време на изстъпление на духа тия стихове.
Предложения
: ??:??