13.01.2017 г., 10:47

Лимит

979 2 11

Изчерпан ли е вече лимитът ми на сълзи?

Пресъхнаха ли бавно женските очи?

След толкова изплакани надежди

превърнатото в лед сърце ще спре ли да боли?

 

Лимитът ми на чувства със скромни е залежи.

Способна ли съм още обич да даря?

След толкова изгубени копнежи

сломената душа ще мога ли да подаря?

 

Пределът на търпимост достигнат ли е вече?

Претръпна ли сразено моето сърце?

След толкова лъжи, в една се врече.

Ще може ли отново любов да призове?

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...