1.03.2013 г., 21:20

Линч за враговете на народа

829 1 0

По площадите останахме без гласове,

подметките изтрихме, протъркахме и джинсите.

Омаляха ни ръцете и краката от подскачане.

Измръзнахме от студ, макар и чайче да ни давахте.

 

Развявахме байраци и свирките надувахме,

с които врабчетата и гълъбите плашехме.

А вие на топличко с коняче и пури

за още и още, и още ламтяхте.

 

А овцете си блеехме по площади и улици.

Все пак овце сме и трябва да блееме.

Да бъдем стригани, драни, доени,

за да сте сити вие, гадове мръсни.

 

Обувки и джинси нови ще си купим,

ще си отпочинат ръцете и краката ни.

Ще поумнеем, макар за овце да ни смятате,

но тогава не ще блеем, а главите ви ще откъснем.

 

Милост не ще има абсолютно никаква.

Ще озвереем като глутница вълци.

Ще ви разкъсаме със зъби и нокти.

И не ще ни конституция, ни закони

от глада и гнева на народа да ви опази.

Боклуци мръсни.

 

Този, който лъгахте и ограбвахте,

на който омръзна му, уж свободен,

в държавата си да е роб.

На вашите и чужди интереси.

Достатъчно. Псета мръсни.

Линч за враговете на народа.

 

Калин Вълов

www.kaklin-valov.hit.bg

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...