Продължи ли - Къде? Пътят е черна алея.
Линия... тишина.
Тя почувства - Кое? Нищото или топлината на звездния миг.
Нов живот...
Ела, ела и виж, пеперудо, как се рея.
Заглуши ме каменният вик.
... черта...
И напускайки черната земя (без крачка дори) аз се слях с бездната тъга.
Това е дим от запалените чувства или мъгла, обвила бялата душа.
Продължи ли - Къде? От другата страна на прозрачната душа.
Тя сънува със затворени очи.
Слънце, ела изгрей в празните мечти.
Аз не моля, не сънувам дори, а аз ли съм или е тя,
тази, която убива своята съдба.
В огледалото на бялата тъга.
Аз бях, нали, страхувах се от себе си дори.
Продължи ли - Къде?
път(на) магистрала...
Нима не ме видя? А винаги след теб вървя!
Нямаше смисъл: чувството, полета, мечтите, изкривени от бялото в прозрачната стена.
Нямаше нужда - от тъгата, от самотата.
Никой и нищо не можа да скрие грешната душа.
Линия, тишина и нов живот.
© Мила Всички права запазени
Тук - не!