25.04.2015 г., 22:13  

Липса

995 0 10
Липсваш ми, сине! Мечтая си нощем
пак да отвориш вратата към мен.
Усмивка чаровна да пратиш и кажеш:
"Здрасти! Как мина днешният ден?"
Днес беше трудно, но някак успявах
да се преборя. Работих. Тъжах.
Стисках си палци. Сълзите възпявах
да те докоснат в ефирния свят
в който ликът ти отново пламтеше,
живееше, дишаше. Дух променен.
Силата свише, тя помощ ми беше
теб да усещам... макар възвисен.
Всеки миг питах, доколко съм вярна
на твоята памет - бяла следа.
Доколко съм силна, за да остана 
факла горяща, светла звезда.
И в други животи мен да познаеш.
Пак да ме срещнеш с "Мамче, здравей!
Помня те. Чакам те век, все отдаден
на тази любов - мечта в апогей!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...