Липсваш ми, сине! Мечтая си нощем
пак да отвориш вратата към мен.
Усмивка чаровна да пратиш и кажеш:
"Здрасти! Как мина днешният ден?"
Днес беше трудно, но някак успявах
да се преборя. Работих. Тъжах.
Стисках си палци. Сълзите възпявах
да те докоснат в ефирния свят
в който ликът ти отново пламтеше,
живееше, дишаше. Дух променен.
Силата свише, тя помощ ми беше
теб да усещам... макар възвисен. ...