Липсват ми летните вечери
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия
в горещата немощ,
лек в тъмнината
на потайната полунощ.
Липсват ми спомените стари
в миналото далечно,
страх ме е от утрото
и бъдещето вечно.
Не съм забравил първата любов,
дори да отричам,
а това е признак,
че все още обичам…
© Никица Христов Всички права запазени