18.06.2015 г., 18:06

Липсата на ‘сякакви слова

659 0 6

Липсата на ‘сякакви слова

 

Аз не гледам към вратата,

дори стоя към нея гърбом

и тихо моля се в душата -

да бъде както беше първом…

 

и от стъпки чувам звук…..

ръцете стисвам във юмрук,

сърцето сбрало цялата си воля -

сляпо се венчава с новата си роля…

 

в косите ми е дъх на сила

прегръдка мощна ме е приютила

и липсата на ‘сякакви слова

ми шепне: Хей, дошла е Любовта!


Рени ПърваНова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сляпо е сърцето, Руми, може би и глухо ако беше по-щастливи бихме били..но то чува и МЪЛЧАНИЕТО пустото...Благодаря ти, Руми!

    Ник, в миналото винаги има вълшебство.

    Раде, благодаря ти!

    Анастасия, любовта винаги си струва! Мерси.

    Стойне, мила си винаги с мен. Благодаря, скъпа!
  • Когато любовта дойде, живота ни придобива друг облик!
    Бъди щастлива, Рени! Поздрав!
  • Ето ме и мене на редичката и почвам аз пиша под чертичката:
    Ти цялата си минало и бъдеще.
    Сегашното тъй здраво ги е свързало!
    А всичкото нарича се - любов.
    Опиваш се от чудния й зов...Прегръщам те, мила Рени
    и съм щастлива от твоето щастие!
    Бъди благословена!
  • Хубав спомен, пази го, Рени!
  • Минало, но е било толкова хубаво!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...