11.07.2013 г., 22:44  

Липсваш ми

1.6K 0 3


На Ива.

 

---

 

Липсваш ми.
Безцветно утро.
Ден безсмислен с капчица
надежда.
Мечта една за друго утре,
за миг красив, откраднат от съдбата,
копнеж за допир с твойта същност.

Липсваш ми.
Прашинка бяла в мрака
черен.
Парче елмаз насред пустиня.
Изгубен къс от мойто цяло.

Липсваш ми.
Дълги вечери, окъпани в
мисли.
Секундите са вечност, а
дните са безкрайност.
Няма те, светът е монотонност,
негатив на черно бяла снимка.

Липсваш ми.
Червен рубин в купчина
от есенни листа.
Покрито огледало на душата моя,
няма те, светът изчезна с теб.
Съдбата, благосклонна, сега е
мълния насред поле от болка,
удря безпощадно и преминава.

Липсваш ми.
Откачен свят, забързан делник.
Куфарче и вратовръзка.
Свят без мечти, без любов, без
чувства, където реалността
не съществува.
Градя мечти в този свят нереален,
където двама с теб сме неразбрани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...